Живак
Течен, сребрист метал
Спектрални линии
Злато ← Живак → Талий Cd ↑ Hg ↓ Cn H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Живак, Hg, 80
Група, период, блок	12, 6, d
Химическа серия	преходен метал
Електронна конфигурация	[Xe] 4f14 5d10 6s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 18, 2
CAS номер	7439-97-6
Свойства на атома
Атомна маса	200,592 u
Атомен радиус (изч.)	150 (171) pm
Ковалентен радиус	132±5 pm
Радиус на ван дер Ваалс	155 pm
Степен на окисление	2, 1, −2
Оксид	HgO (слабо основен)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	2,00
Йонизационна енергия	I: 1007,1 kJ/mol II: 1810 kJ/mol III: 3300 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	течност
Кристална структура	ромбоедрична
Плътност	13534 kg/m3
Температура на топене	234,3210 K (−38,679 °C)
Температура на кипене	629,88 K (356,88 °C)
Моларен обем	1,48×10-5 m3/mol
Тройна точка	234,3156 K; 1,65×10-4 Pa
Критична точка	1750 K; 1,72×108 Pa
Специф. топлина на топене	2,29 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	59,11 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 315 350 393 449 523 629
Скорост на звука	1451,4 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет	139,5 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	1×106 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление	0,961 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост	8,3 W/(m·K)
Магнетизъм	диамагнитен [1]
Модул на свиваемост	25 GPa
История
Откритие	Древен Китай и Древна Индия (≈2000 г. пр.н.е.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 194Hg синт. 444 г. ε 194Au 195Hg синт. 10,53 часа β+ 195Au 196Hg 0,15 % стабилен 197Hg синт. 2,67 дни ε 197Au 198Hg 10,04 % стабилен 199Hg 16,94 % стабилен 200Hg 23,14 % стабилен 201Hg 13,17 % стабилен 202Hg 29,74 % стабилен 203Hg синт. 46,612 дни β- 203Tl 204Hg 6,82 % стабилен
Живак в Общомедия

Живакът, наричан още живо сребро е химичен елемент със символ Hg (на латински: Hydrargyrum; от гръцки: υδράργυρος) и атомен номер 80 в периодичната система на елементите.

Живакът е тежък и сребрист метал, един от двата елемента (и единственият метал), чиито прости вещества са течни при стайна температура. Другият е бром, а малко над стайна температура се втечняват и металите галий и цезий – 29,76 °C и 28,5 °C, респективно. Той притежава добра електропроводимост, но лоша топлопроводимост. Има диамагнитни свойства. Лесно формира сплави, наричани амалгами с почти всички често срещани метали.

Твърдост по Моос – 1,5

Познат е още в древността. Химичното му означение Hg е от латинското име на живака Hydrargyrum – „водно (течно) сребро“.

Използва се за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, при добиването и пречистване на злато, козметиката – за направата на избелващи кремове, стоматологията – за обтурация на зъби.

Гърмящ живак се използва за капсул-детонатори.

Живакът се среща в природата главно под формата на минерала цинобър (HgS) или заедно с него. Около половината от произвеждания живак в света идва от Испания и Словения, а другата половина – от Русия и Северна Америка. Живакът се извлича от цинобъра чрез нагряване в присъствието на въздух, както следва:

${\displaystyle \text{HgS}+{\text{O}}_2^{}⟶\text{Hg}+{\text{SO}}_2^{}}\{\backslash displaystyle\; \{\backslash ce\; \{HgS\; +\; O2\; ->\; Hg\; +\; SO2\}\}\}$

След като живачните пари се кондензират, се получава течен живак.

Живачните аерозоли оказват влияние върху функциите на мозъка, нервната система и бъбреците.^[2] Опасни са аерозолите на живака. Действието на живака в/у организмите се дължи на способността му да се свързва трайно с клетъчните ензимни системи, особено в бъбреците и мозъка.

Живакът може да причини както хронични, така и остри отравяния. Хроничното отравяне с живак може да доведе до загуба на паметта, треперене, загуба на зрението.

Живакът трябва да се съхранява в запечатани съдове, за да не се изпарява и да се вдишва от хората. Загряването на живака и живачните съединения трябва да се извършва под наблюдение. Излагането на живак в малки концентрации може също да причини необратими увреждания, тъй като се натрупва постепенно в организма (тялото не може да отдели живака и следователно той се натрупва сравнително лесно). Отравянето с живак може да се прояви години след експозицията. Един от симптомите е загуба на зъби. Материалът е ограничен за използване от ЕС.

За обезвреждане на разлят живак се използва сяра. Течният живак лесно се свързва с прахообразна сяра при стайна температура и образува живачен сулфид, който е неразтворим във вода и стабилен при обичайни температури.

• Живакът: постоянна заплаха за околната среда и човешкото здраве Европейска агенция по околна среда; посетен на 31 май 2019.