Майтнерий
Хасий ← Майтнерий → Дармщатий Ir ↑ Mt ↓ (Uht) H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Майтнерий, Mt, 109
Група, период, блок	9, 7, d
Химическа серия	преходен метал (вероятно)
Електронна конфигурация	[Rn] 5f14 6d7 7s2 (вероятно)
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 32, 15, 2 (вероятно)
CAS номер	54038-01-6
Свойства на атома
Атомна маса	[278] u
Атомен радиус	128  pm (вероятно)
Ковалентен радиус	129 pm (вероятно)
Оксид	9, 8, 6, 4, 3, 1 (вероятни)
Йонизационна енергия	I: 800,8 kJ/mol II: 1823,6 kJ/mol III: 2904,2 kJ/mol IV: 3859,4 kJ/mol (вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество (вероятно)
Кристална структура (вероятно)	кубична стенноцентрирана
Плътност	37400 kg/m3 (вероятно)
История
Наименуван	на Лиза Майтнер, австрийска физичка
Откритие	Център за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ (GSI) (1982 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 274Mt синт. 0,44 сек. α 270Bh 276Mt синт. 0,72 мин. α 272Bh 278Mt синт. 8 сек. α 274Bh
Майтнерий в Общомедия

Майтнерият (в миналото известен като ека-иридий или унилений) е химичен елемент от периодичната таблица с означение Mt и атомен номер 109. Това е синтетичен елемент, чийто най-стабилен изотоп е ²⁷⁸Mt, с период на полуразпад от 8 секунди.^[1]

Майтнерият е синтезиран за първи път на 29 август 1982 г. от немски изследователски екип, ръководен от Петер Армбрустер и Готфрид Мюнценберг, в института за изследване на тежки йони (GSI) в Дармщат. Елементът е получен при бомбардиране на мишена от бисмут-209 с ядра на желязо-58. През 1992 г. физиците кръстили новия елемент майтнерий – в чест на Лиза Майтнер.^[2]