За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Хореографията се разбира в две значения.

Хореографията като „танцопис“ представлява система от условни знаци за записване на танца. Често техниката се означава и с двата термина. Има различни записи - йероглифен, буквен, графичен.

Думата „хореография“ произлиза от гръцките думи choreia (танц) и graphein (пиша). Първоначално терминът е означавал записване на танци, а едва през XIX век започва да се използва в смисъла на създаване и подреждане на танцови движения.  ^[1]

В древен Египет, Гърция и Рим има доказателства за организирани танцови изпълнения, но тогава все още не съществува отделна професия „хореограф“. Танците се предават от учител на ученик или чрез традицията.  

Историците смятат, че първите хора, които можем да наречем хореографи в съвременния смисъл, се появяват през Ренесанса (XV–XVI век). Италиански танцови майстори като Domenico da Piacenza не само преподават танци, но и създават нови композиции за благородническите дворове.  

По-късно във Франция се развива т.нар. ballet de cour – придворен балет, който поставя основите на класическия балет. Именно там започва професионалното организиране на танцови спектакли.  

През 18 век френският балетмайстор П. Рамо допълва графичната система с обозначение на движението на ръцете и музикалния размер. През 1852 г. А. Сен Леон се опитва да покаже развитието на движението в пространството (координация на движенията в съответната обстановка). Неговият метод се допълва от руския балетист В. И. Степанов в нотолинеен запис и градус на движението. През 1920-те години танцописът се развива от Рудолф фон Лабан в Германия и Дж. Бенеш във Великобритания.

През XX век хореографията се освобождава от строгите правила на класическия балет.

Сред най-влиятелните имена са:

• Martha Graham – основоположник на модерния танц.
• George Balanchine – променя завинаги неокласическия балет.
• Merce Cunningham – въвежда случайността и експеримента в хореографията.
• Pina Bausch – създава танцовия театър (Tanztheater).  

Съвременната хореография

Днес хореографите работят не само в театъра и балета, но и в:

• киното;
• телевизията;
• музикалните клипове;
• рекламата;
• социалните мрежи;
• концертните спектакли.

Сред най-известните съвременни хореографи е Parris Goebel, която създава хореографии за световни звезди като Beyoncé, Rihanna и Lady Gaga.  

Хореографията като изкуство е изкуството на създаване на танци и балетни спектакли.

В съвременната хореография се различават битови танци (народни и бални) и сценични танци (поп и балет). В балета хореографията синтезира в единен художествен замисъл изкуствата на танца, музиката и театъра.